Любов, обич или просто навик?

Какво е любовта? Някой знае ли? Дали е поредната търговска марка за Св. Валентин или пък е филмова пропаганда че да вървят пуканките с кола с две сламки? Изобщо, какво влагаме в думите:"Обичам те" или "Влюбен/а съм в теб?" Едно и също ли е обичта и любовта? Въпроси, въпроси....Всеки си отговаря сам за себе си. Важно е да си отговори сам за себе си! Иначе в какво се превръща животът? В безцелно пътуване във времето? В това да живееш, за да умреш? Не мисля! Мисля, че Любовта е най-великото "изобретение" на ума и сърцето, знаете ли защо? Ами защото тъкмо Любовта осмисля живота! Защото, ако не си обичал истински, никога е би усетил вкуса на горчивите сълзи, никога не би летял от щастието на сбъднатите мечти. Кака би разбрал какво и да жертваш живота си за някой друг? Как би избрал да го жертваш? Любовта има много измерения: - детска любов - родителска любов - съпружеска любов - животинска любов А може би става дума за обич? Как изобщо да ги разграничим? Поддават ли се на разграничение? Навремето бях чула от някъде думите " Аз не те обичам, а съм влюбен в теб!" Какво ли значеха за човека, който ги изговаряше? Какво имаше пред вид той? Аз лично не можах да си отговоря и до днес какво е да си влюбен и какво и да обичаш..... За мен влюбването е потапяне в Любовта. Потъване с душа, сърце и ум в една идея. В идеята човекът на мечтите ти да бъде до теб на всяка цена, всяка секунда, винаги..... Аз така разбирам фразата "да обичаш истински и безрезервно". Не да мислиш занапред. Не да мислиш за другите какво ще кажат или направят. Любовта не познава времето. Няма "минало", няма "бъдеще". Има само "сега". Тук и сега! Нищо друго. Точно Любовта е тази, която замъглява представите ни за реалността и ни потапя в един илюзорен свят на мечти. Там няма "не", няма " не става" или " не мога". Има само "искам". Искам, искам, искам...... Аз те обичам и искам да бъда само с теб! Искам да си винаги до мен. Искам, искам, искам....... Желанието не се поддава на дресировка и не спира пред никакви ограничения. Кака би могла тогава да се измери Любовта, като желанието е толкова силно? Понякога е опустошително, но това е силата на Любовта, нали? Тя ни разтърсва из основи, преобръщайки представите ни за заобикалящия свят. Преобръщайки представата ни за нас самите, помитайки всякакво желание за съпротива. Ние се предаваме в ръцете на натрапчива мисъл за обектна на чувствата ни. Не можем да избягаме от затвора в ума си. Колкото и да се опитваме да го залъжем с мимолетни илюзии. Винаги идва моментът, в който трябва да признаем, че сме победни. Победени от нея - Любовта! Започвам веднага да се питам: "как", "кога", "защо". Не намирам отговор на въпроса си и продължавам да вървя по пътя на тоталната преданост към човекът, завладял сърцето и мислите ми. Няма връщане назад. Не мога да се боря и не искам да се боря! Няма да се боря. Предпочитам да остана в най-сладкия плен на света, вместо да съм на свобода, защото свободата значи самота. Евангелистите ни учат, че имало 3 вида Любов: - първата била Любовта "ако". Тя била най-егоистична, защото държала винаги да получава нещо в замяна."Ако се грижиш добре за мен, ще ти се отплатя със същото"; "Ако ме караш да се чувствам добре винаги, ще те обичам" - но, питам се, тази Любов не е ли прекалено "скъпоструваща" и нямам пред вид пари. - другият вид Любов, казват сектантите, била Любовта "защото". Тя давала след като вече е взела. "Обичам те, защото си ум/е/н/а"; "Влюбен/а съм в твоето тяло"; "Харесва ми, че си успял/а в живота и ми караш да се чувствам сигур/е/н/а" - май и тази Любов е на принциа "танто за кукуригу". "Добре, де! Няма ли да ни говориш за чистата и безкористна Любов все пак, която не иска нищо в замяна", ще ме попитате и ще трябва да Ви отговоря. Само, че тук някой пастор ще Ви каже, че има Люов, каквато Ви тябва. Това според него е Любовта "Въпреки". Тя дава, без да очаква нещо в замяна. Не е сляпа за грешките ти, но въпреки тях ти прощава и с теб. Дали това е Любовта "завинаги"? До кога би търпяла твоите грешки? Църквата ни учи, че всепрощаватата Любов идва от Бог. Надявам се да е така, но няма да намесвам религията повече - ще пусна отделна статия за това. Мисълта ми беше за това как можем да определим Любовта, как можем да я измерим? А можем ли? Любовта не може да се измери. Не е картоф, че да кажеш: " аз те обичам 2 любови". Много смешно ми става някой като каже: " аз те обичам повече, отколкото ти - мен". Как така, бе, човек? Как го измери, че и ние, просите да се научим да си претегляме Любовта. Биолозите ще седнат да ни обясняват ой хормон на какво влизяел, от къде минавал, как мозъзкът реагирал и т.н. теории, глупости..... Аз знам, че обичам! Нищо друго не ме интересува! И дори един ден Любовта ми да остане несподелена, аз пак ще обичам! Защото Любовта ме кара да чувствам , че живея истински и не искам никога да ме напуска това чувство!