Работа в България

Поводът за написването на тази статия е съвсем скорошното ми явяване на интервю за работа.Мислих, мислих и реших да споделя с Вас мнението ми за българския работодател, придаващ си важност в последните години. Провокира ме фактът, че желанията на някои работодатели изпреварват темповете на развитие на образованието.Какво имам пред вид?Ами сега ще разберете. Да вземе следния пример.Момиче отива на интервю.Как би следвало едно момиче да бъде облечено на интервюто?Прекалено разголено?Това би се тълкувало като несериозно отношение към работата и би подтикнало началството да я назначи предимно за секлецарка.Прекалено сдържано - дънки, маратонки, блуза или пък с костюм с риза?Ако е под 20-годишна възраст, е доста смешно.Ако ли е над 20 - може би е добра идея.Не знам, оставям на Вас да прецените. Преминавам към ІІ-рата част, която обикновено се състои във въпроси от сорта на "От къде сте?","Имате ли братя/сестри?","Какво сте завършили"....Не мога да разбера какво значение има за това как ще си върша работата дали имам сестра или съм едно дете?Трябва ли това да бъде психо тест дали ще се пречупя или нещо от сорта?Смятам, че това е доста глупава практика, защото в автобиографията всички тези неща ги пише така или иначе.Което пък от своя страна ми говори как изобщо ги четат тия CV-та, които им ги пращаме.Това може да се нарече ПЪРВИ МИНУС на българските работодатели. Кой е ВТОРИЯТ?Мисля, че прекалената първоначална взискателност към персонала.Естествено е, когато шефското тяло инвестира в даден човек в продължение на месеци, да очаква в последствие възвръщаемост на средствата.Но, съгласете се, че предварителни изисквания като 3-годишен опит, 4 чужди езици, компютърни програми (от най-различни области) са ..... твърде нереалистични.Особено, ако тези изисквания са отправени към току-що завършил образованието си студент или все още обучаващ се такъв. Разбирам, ако съответното безработно (гладно) лице кандидатства за позиция, близка до специалността му, да бъде привлечен с цел изцеждане на придобитите знания от фирмата, която го назначава.Обаче, ако той си няма хал хабер от това, за което го викат, нещата стават сложни.Казвам го от личен опит! Какво става, когато съответното момиче/момче бъдат назначени, след като са преминали през куп идиотски интервюта, на които са питани дали ще се женят или ще имат ли деца?Е, какво да става?В началото се напъва нещастникът пред началството да покаже, че го бива дори и в области, в които не е мислил, че го бива.Да кажем, че постига някакви задоволителни резултати (първите 6 месеца) и да кажем, че му е интересно това, което работи (1-вата година).Какво се случва след това? Тук идва ТРЕТИЕТ МИНУС на българския работодател.След година и половина работа във фирмата (,колкото и успшна да е тя) на бачкаторът започва леко да му писва.Отива с досада на работа.Не е ефективен при изпълението на поставените задачи.Чуди се защо с такова неже;ание се буди сутрин, къде отиде първоначалният хъс?Причините могат да бъдат следните: неиндексирана заплата спрямо инфлацията (пояснение за неикономисти - ако при назначаването ти си взимал 1000 лв. и след 1,5 години пак взимаш толкова); лошо или (в добрия случай) безхаберно отношение от страна на ръководството относно желанията на служителите; недаване на отпуски, когато са необходими; лоши условия на работа и т.н.Не мога да се сетя за всички гадории.Това са все неща, които дори и поотделно да се проявяват, правят престоя на работното място нетърпим.Ако пък се съчетаят 2 или повече от тях, не виждам смисъл който и да е да стои на такова място.Капакът на всичко това е монотонната, еднообразна работа, без развитие и перспектива.Ето от такива места българските работници трябва да бягат.Обаче като са на преклонна възраст, къде да отидат хората?На 99% от местата искат предимно млади хора.И възрастните подивват опашка, чакайки последния работен ден, след който ще се пенсионират и ще взимат жълти стотинки за дългогодишния си труд."Забавно"! На времето ни учеха, че парите не са мотиватор, а ние им се смеехме.Наистина е така , обаче!Парите са много важен фактор за удовлетворението на работещия, но отношението на шефа е основата, на която се градят взаимното разбирателство и просперитетът на фирмите.Само, че този факт се забравя доста често от българските работодатели.Те си мислят, че като действат на принципа "има и други гладни" ние винаги ще търпим .....Няма такова нещо, господа!Българите вече се ориентирахме към западни дестиниации и предпочитаме да мием чинии известно време, но после да работим малко от малко това, което искаме и да получаваме възнаграждение, което да стига не само за парното и тока, но и за спестяване, пътуване .....Не може да ни подхвърляте трохи, когато ние искаме хляб!Не може един човек да върши работата на 5-има, защото шефът, разбирате ли, не искал да назначава други хора.Не става! Като ще правите икономии, правете ги от вашите почивки и развлечения!Инвестирайте в персонала си и в материалната база, както лъжете, че правите, а не подкупвайте с тези пари(, изкарани от НАС!) разни некъдърни дупетати, които да гласуват закони за протекция.Няма как да се измъкнем от блатото иначе.Аз лично не виждам друг начин.