М А Р Ш Р У Т К А

Какво ли бихме правили без теб, маршрутке? Колко надежди и мечти си сбъднала? Ти самата си една мечта! Това да се кача в теб - още повече! Излизам сутрин с мисълта за теб, вечер след работа отново обземаш мислите ми. Часовникът показва 8 часа. Вече съм се запътила към мястото, където ще се срещнем. Чакам, чакам..... Ето те! Идва бавно, в далечината се белееш.... Сърцето ми потрепва от смесени чувства - радост, но и загриженост - дали ще успееш да ме приютиш, както си направила с 20 души и отгоре. Но, ето, че спираиш аз , отваряйки вратата, се качвам вътре, като подавам монетите, поздравила шофьора, без да очаквам същото замяна. Е, понякога го получавам. И така, приведена на една или друга страна, се опитвам да се добера до най-близката дръжка. Когато най-сетне успявам, успявам да хвърля поглед на околните. Не толкова, за да видя дали има някой познат, колкото да разбера как останалите понасят блъскането, внезапните спирания и тръгвания, наречени "пътуване с маршрутка". Резултатът от мнимото ми проучване не ме задоволява много, защото щом видя тъжните им в "най-добрия" случай безизразни лица на заобикалящите ме, веднага се сещам за индийския обществен транспорт. Само че там, за разлика от тук, след максималното натъпкване и висене от вратите и не малка част пътуващи върху превозното средство. Да не говорим за модерността на това чудо на техниката - километражът му се равнява на разстоянието от Земята до Луната и обратно, умножено по две. Всичко е изкъртено или в процес на изкъртване. А как карат шофьорите?!?! С едната ръка на волата, с другата на телефона.....Чат-пат се протягат през прозореца, за да поздравят колега или напсуват който им падне. О, за малко да забравя за музиката - чалгата!! но за нея ще пусна друга статия. Изобщо, возенето в тези метални кашони си представлява истинско изживяване не само за "местните", но и за "чужденците". Аз гледам да го избягвам и предпочитам да се "насладя" на говедарския транспорт, когато времето го позволява.... И за него ще пусна тема.