Това е първата част от тетралогията ми относно целият процес от зараждането на една идея - тази за емиграция, до осъществяването й, а и мислите след това.
Започвам, разбира се, с първия етап, тъй като в момента съм на него. Чудех се дали да не пусна специална тема :" Защо искам да емигрирам от България", но реших да го споделя тук. Така или иначе, темите са близки.
Когато човек реши да емигрира от своята родна държава, той е пълен с противоречия и несигурности. Аз също съм така. Не мога да кажа еднозначно защо искам да се махна и дали искам завинаги да се махна. Къде точно искам да се махна, също не знам. Изобщо, работата е много несигурна.
Това, което ме дразни в България е несигурността. Не знаеш къде ще си след месец, камо ли след година. Нямаш сигурност за нищо, нито че ще имаш работа, нито дали ще ти платят навреме... За осигуровките и стажа пък да не говорим! Всичко е "под масата", а от това страда не само държавата, но страдаме най-вече ние! Само че, поради несигурност, нямаме избор нито млади, нито стари и трябва да се примиряваме с мафиотите - работодатели, ако искаме да имаме каквито и да е пари. Това е проблем!
Друго, което ме дразни в България е мафиотизираната държава! Това е просто отвратително! Какъвто и бизнес да искаш да започнеш, ако ти потръгне добре, винаги идват дебеловрати "сладури", които те съветват да се откажеш, докато е време или трябва да им плащаш много.
В другият вариант пък трябва да се плаща на "силните на деня" , които са обикновено облечени в някакъв цвят. Няма измъкване.....
Ако пък реша да не правя фирми и да не се занимавам, а да съм заплатаджия, също ще се сблъскам с проблеми. Проблемите, свързани с така наречените български работодатели. Можете да прочетете темата ми "Работа в България", за да видите дали тя отговаря в някаква степен на вашите разбирания за българския трудов пазар. Скоро ще пусна тема и за безработицата, защото май тя е в повече от работата, като гледам.
Хората емигрират по различни причини. Преди години бях твърд противник на всички заминаващи, наричайки ги "родоотстъпници". С течение на времето, обаче, все повече се засилваше у мен въпросът "Защо хората емигрират"? Все трябваше да има някаква причина. И започнах да се оглеждам или да се вглеждам за причините....
Човек може да емигрира по икономически, политически и авантюристични причини. Не мисля да се спирам на последните две, тъй като за пътешественичеството вече писах, а пък политиката е толкова мръсно нещо, че дори не ми се коментира..... За сега.....
Повечето хора в последните години емигрират от България поради икономическата безизходица на страната. По същите причини смятам да емигрирам и аз. Много дълго умувах над проблема и реших, че докато не съм минала 30-те си години или пък съм в тяхното начало, бих могла да започна кариерата си отначало. Никой, разбира се, не ми дава гаранция, че там , отвъд границите на родината, ще успея да напасна парчетата на разбития си живот тук, в България.
През последната година и половина ми се случиха много положителни неща в личен план, но и много негативни в професионален. Изглежда Господ прави баланс между двете, когато ние не им обръщаме внимание. Научих се на много неща, видях истинското лице на псведоприятели и познати. Изобщо помъдрях, а чувствам и , че имах нужда от това. Това ме тласна сякаш завинаги по пътя на емигрантството. Може и да не мога да се върна един ден, може и да е прекалено късно, но знам, че трябва да поема по този път. Задачата ми няма да бъде лека в никаквъ случай! Със сигурност ще се сблъсквам с лицемерие и злоба занапред. Мисля обаче, че вече се научих как да неутрализирам негативните мисли и да гледам напред, независимо от всичко, защото когато изобщо неочакваме, чудото се случва! Някои го наричат съдба, други вярват, че това е Бог, който ни изпраща знаци, които да следваме, трети пък си мислят, че нещата просто се случват и всичко е предначертано. Кой знае? Може би в истината има и от трите.
За себе си знам, че искам да се трудя, трудът ми да се оценява, да имам някакво развитие и да мога да изхранвам себе си и семейството си. Да мога да си позволявам елементарни неща,като сметки, пълен хладилник, почивка и спестявания. Всеки човек в по-малка или по-голяма степен се стреми към същото, убедена съм в това!
Точно поради тази причина емигрирам! Искам да съм свободна!!!
Дано Бог ми помогне!
Очаквайте част II !
Започвам, разбира се, с първия етап, тъй като в момента съм на него. Чудех се дали да не пусна специална тема :" Защо искам да емигрирам от България", но реших да го споделя тук. Така или иначе, темите са близки.
Когато човек реши да емигрира от своята родна държава, той е пълен с противоречия и несигурности. Аз също съм така. Не мога да кажа еднозначно защо искам да се махна и дали искам завинаги да се махна. Къде точно искам да се махна, също не знам. Изобщо, работата е много несигурна.
Това, което ме дразни в България е несигурността. Не знаеш къде ще си след месец, камо ли след година. Нямаш сигурност за нищо, нито че ще имаш работа, нито дали ще ти платят навреме... За осигуровките и стажа пък да не говорим! Всичко е "под масата", а от това страда не само държавата, но страдаме най-вече ние! Само че, поради несигурност, нямаме избор нито млади, нито стари и трябва да се примиряваме с мафиотите - работодатели, ако искаме да имаме каквито и да е пари. Това е проблем!
Друго, което ме дразни в България е мафиотизираната държава! Това е просто отвратително! Какъвто и бизнес да искаш да започнеш, ако ти потръгне добре, винаги идват дебеловрати "сладури", които те съветват да се откажеш, докато е време или трябва да им плащаш много.
В другият вариант пък трябва да се плаща на "силните на деня" , които са обикновено облечени в някакъв цвят. Няма измъкване.....
Ако пък реша да не правя фирми и да не се занимавам, а да съм заплатаджия, също ще се сблъскам с проблеми. Проблемите, свързани с така наречените български работодатели. Можете да прочетете темата ми "Работа в България", за да видите дали тя отговаря в някаква степен на вашите разбирания за българския трудов пазар. Скоро ще пусна тема и за безработицата, защото май тя е в повече от работата, като гледам.
Хората емигрират по различни причини. Преди години бях твърд противник на всички заминаващи, наричайки ги "родоотстъпници". С течение на времето, обаче, все повече се засилваше у мен въпросът "Защо хората емигрират"? Все трябваше да има някаква причина. И започнах да се оглеждам или да се вглеждам за причините....
Човек може да емигрира по икономически, политически и авантюристични причини. Не мисля да се спирам на последните две, тъй като за пътешественичеството вече писах, а пък политиката е толкова мръсно нещо, че дори не ми се коментира..... За сега.....
Повечето хора в последните години емигрират от България поради икономическата безизходица на страната. По същите причини смятам да емигрирам и аз. Много дълго умувах над проблема и реших, че докато не съм минала 30-те си години или пък съм в тяхното начало, бих могла да започна кариерата си отначало. Никой, разбира се, не ми дава гаранция, че там , отвъд границите на родината, ще успея да напасна парчетата на разбития си живот тук, в България.
През последната година и половина ми се случиха много положителни неща в личен план, но и много негативни в професионален. Изглежда Господ прави баланс между двете, когато ние не им обръщаме внимание. Научих се на много неща, видях истинското лице на псведоприятели и познати. Изобщо помъдрях, а чувствам и , че имах нужда от това. Това ме тласна сякаш завинаги по пътя на емигрантството. Може и да не мога да се върна един ден, може и да е прекалено късно, но знам, че трябва да поема по този път. Задачата ми няма да бъде лека в никаквъ случай! Със сигурност ще се сблъсквам с лицемерие и злоба занапред. Мисля обаче, че вече се научих как да неутрализирам негативните мисли и да гледам напред, независимо от всичко, защото когато изобщо неочакваме, чудото се случва! Някои го наричат съдба, други вярват, че това е Бог, който ни изпраща знаци, които да следваме, трети пък си мислят, че нещата просто се случват и всичко е предначертано. Кой знае? Може би в истината има и от трите.
За себе си знам, че искам да се трудя, трудът ми да се оценява, да имам някакво развитие и да мога да изхранвам себе си и семейството си. Да мога да си позволявам елементарни неща,като сметки, пълен хладилник, почивка и спестявания. Всеки човек в по-малка или по-голяма степен се стреми към същото, убедена съм в това!
Точно поради тази причина емигрирам! Искам да съм свободна!!!
Дано Бог ми помогне!
Очаквайте част II !
.jpg)
