Професия Пътешественик

Какво кара човек да пътува? Да опознава нови светове и хора? Да трупа спомени за старини? Що е то професия Пътешественик и може ли всеки човек да бъде такъв? Има два типа хора. Такива, които се раждат свободни и такива, които се раждат роби. Нямам пред вид социално-класови предразсъдъци. За съжаление, те са главен фактор в човешките взаимоотношения, защото дори и в XXI век, все още има милиони отчайващо бедни хора, които са държани във всякакв вид робство. Все си мисля,че трябва да се организират и да възстанат срещу ограничените им права, съединението прави силата, нали така? Идеята за статия е друга. Искам да уточня какво разбирам аз под робство и свобода. Несъмнено нещата са се променили през всичките години на човешката цивилизация и днешното робство няма нищо общо с феодалното... Днешното робство е подчинено на материалистичните, егоистични нужди на човека. Кое ни прави зависими? Желанието да притежаваме повече и повече неща, които, ако се замислим, не са ни нужни изобщо, но просто искаме да ги имаме... Смятам, че това да бъдеш пътешественик по душа, означава да си свободен! Вярвам го! Иска ми се да са повече моментите, в които да мога да стана и да тръгна без значение къде. По целия свят. Мечтая си да няма ограничения от каквото и да било естество, за когото и да било. Всеки има правото да опознае света, всеки има правото да пътува и да се среща с хора. Защо пътуват хората? Някои пътуват по работа, други - да се видят с приятели и роднини, трети бягат... Аз пътувам за удоволствие. Надявам се да продължа да го правя и за напред. Не знам дали бягам от нещо, но се чувствам все по-богата, след като се връщам от пътуване. Когато пътувам, духът ми лети. Да, обичам да пътувам. Изпитвам истинско съжаление към хората, които никога не са пътували никъде. Към тези, които са толкова закостенели в мисленето си, че са се вгледали в пъпа си и не мислят за нищо друго. Отвращават ме. Животът е извън къщи и това всеки го знае. Самата мисъл, че трябва по някаква причина да си остана вкъщи, ме побърква! Чувствам се като в затвор. Вярвам, че срещата с други хора ме прави по-богата душевно, искам да науча повече за всичко. Искам да науча това, което го няма в учебниците. Аз избрах какво искам да правя до края на живота си! Избрах професията Пътешественик.