НАМЕРЕНО В ИНТЕРНЕТ ОТКРОВЕНИЯТА (който го е писал, е бил доста влюбен!:))

Може би се чудиш защо ти пиша това писмо,след като не поддържаме никакви отношения повече от година.Сигурно си мислиш,че ще искам да се заяждам с теб.Нищо подобно, нямам такова намерение. Искам просто да споделя с теб нещо,което крих в себе си толкова дълго време,че дойде моментът да го кажа.А как искам да върна времето назад и да можех да го кажа, когато щеше да промени историята…… Но,какво да се прави?Всички правим грешки,които подминаваме с мисълта,че те от само себе си ще се оправят…..Но не е така.Никога нещата не се оправят докато сами не ги оправим. Иска ми се да ти пиша за толкова много неща,но се сещам само за едно-болката.Болката от това,че те изгубих.Че те изгубих като приятел, като близък, като колега…..Позволих на егоизма и скапания ми характер да надделеят и съответно последиците не закъсняха.Е, научих се, че така не се прави, но късно!Прекалено късно….. Това,което искам да ти кажа е,че съм ти благодаря.Благодаря съм ти за всичко,което ми даде и направи за мен!Ти ме научи, че трябва да се радваме на всеки ден с любимите хора, защото може да ни е последен.Ти ме научи, че не трябва да съм максималист и да летя по неща, които не са за мен.Ти ме научи, че не трябва да съм човек на крайностите, а да балансирам в златната среда и да имам от всичко по малко.Благодаря ти за всичко! От както те срещнах,светът е с истинските си щрихи,които преди някак си ми се размиваха.Въздухът е по-остър, цветовете са по-ярки, виждам истинското отношение на хората към мен.За това също ти благодаря От както се появи в моя свят, чувствам, че емоциите ми са станали по-силни от всякога.Чувствам повече сила от всякога да вървя напред.Всъщност, ти никога не напусна сърцето ми, колкото и да се опитвах да те изтръгна от там. Нямах представа,че мога да обичам по този начин.Да, думата е ОБИЧАМ, макар, че и пред себе си не ми стиска да си го призная.Трябва да знаеш,че ми отне ужасно много време да го осъзная.Години!А годините си летят и никаква надежда няма за промяна в чувствата ми към теб. Умирам и се раждам всеки път,когато те видя!Умирам, защото знам,че малко или много имаше нещо между нас,което някак си пропиляхме.Раждам се, защото знам, че трябва да оставя миналото зад гърба си и да продължа напред. Затова искам да замина! Да се махна!Не мога да понеса да бъда в един град с теб, а да не те виждам.Не мога да понеса да бъда близо до теб, без да мога да ти говоря, без да мога да те докосвам.Светът ми се вижда тесен, или поне моят град, в който живееш ти ми се вижда тесен, като знам, че си наоколо. И сега, ако все пак четеш това писмо, ще знам, че знаеш какво чувствам и ще ми олекне. Ако пък е захвърлено в кошчето,то болката ми си остава тайна и никой няма да знае за нея. Благодаря на Бога, че те има и, че те срещнах!Било е писано просто.Знаеш ли как е старото име на улицата, която минава зад моя блок? Точно същото като твоята улица в твоя роден град!!! Е, за първи път като го видях на картата бях в шок.Не можех да повярвам на очите си.Това беше моментът, в който разбрах, че е било писано да те срещна, но защо не беше писано да сме заедно, така и не разбрах…... Моля се да намериш щастието, което заслужаваш, защото въпреки всичко, мисълта за теб сгрява кръвта ми, когато ми е студено.Веселите моменти, които сме имали двамата в някога ме ободряват, когато ми е тъжно. Помня,че веднъж в чата ти ми каза: ”Един ден пак ще се срещнем.Ще видиш.” И, знаеш ли?Тогава не ти вярвах, но сега – да.Знам със сигурност, че ще се срещнем пак някой ден и нещата няма да са толкова сложни, колкото си ги направихме.Ако не е на тоя свят, ще е на оня, нали така? Това исках да ти споделя.Исках просто да споделя болката си с най-близкия човек, който макар да не е бил на моето мнение, винаги ме е разбирал и ме е подкрепял в трудни моменти. Желая ти само щастие!