НЕЩО ЗА СВОБОДНОТО ВРЕМЕ

Професия Пътешественик

2011-08-28T07:43:00.000+03:00

Какво кара човек да пътува? Да опознава нови светове и хора? Да трупа спомени за старини? Що е то професия Пътешественик и може ли всеки човек да бъде такъв? Има два типа хора. Такива, които се раждат свободни и такива, които се раждат роби. Нямам пред вид социално-класови предразсъдъци. За съжаление, те са главен фактор в човешките взаимоотношения, защото дори и в XXI век, все още има милиони отчайващо бедни хора, които са държани във всякакв вид робство. Все си мисля,че трябва да се организират и да възстанат срещу ограничените им права, съединението прави силата, нали така? Идеята за статия е друга. Искам да уточня какво разбирам аз под робство и свобода. Несъмнено нещата са се променили през всичките години на човешката цивилизация и днешното робство няма нищо общо с феодалното... Днешното робство е подчинено на материалистичните, егоистични нужди на човека. Кое ни прави зависими? Желанието да притежаваме повече и повече неща, които, ако се замислим, не са ни нужни изобщо, но просто искаме да ги имаме... Смятам, че това да бъдеш пътешественик по душа, означава да си свободен! Вярвам го! Иска ми се да са повече моментите, в които да мога да стана и да тръгна без значение къде. По целия свят. Мечтая си да няма ограничения от каквото и да било естество, за когото и да било. Всеки има правото да опознае света, всеки има правото да пътува и да се среща с хора. Защо пътуват хората? Някои пътуват по работа, други - да се видят с приятели и роднини, трети бягат... Аз пътувам за удоволствие. Надявам се да продължа да го правя и за напред. Не знам дали бягам от нещо, но се чувствам все по-богата, след като се връщам от пътуване. Когато пътувам, духът ми лети. Да, обичам да пътувам. Изпитвам истинско съжаление към хората, които никога не са пътували никъде. Към тези, които са толкова закостенели в мисленето си, че са се вгледали в пъпа си и не мислят за нищо друго. Отвращават ме. Животът е извън къщи и това всеки го знае. Самата мисъл, че трябва по някаква причина да си остана вкъщи, ме побърква! Чувствам се като в затвор. Вярвам, че срещата с други хора ме прави по-богата душевно, искам да науча повече за всичко. Искам да науча това, което го няма в учебниците. Аз избрах какво искам да правя до края на живота си! Избрах професията Пътешественик.

Darren Hayes - Where you want to be

2011-08-28T06:45:00.004+03:00

Hey there stranger Do you remember? You were a part of my life Early December Think I remember? Sentiment cuts like a knife The seasons are changing Life's rearranging Full of good times Would have beens Its all your fault And whereve you been And how time goes And though I dont even know How to fill in the spaces of the love youve erased in my life Are you where you wanted to be? Did you get there easily? Did I make you sacrifice? Did you make a sharp left When you should have turned right? Are you whereyou wanted to be? Did you sell off all your gold Did you trade it in? Did you wait for love Or settle for somebody to hold? And barely symphonic But strangely ironic Moments contained in one glance Oh how i adored you But now im ignored by you Nowhere a tint of romance And now its vaguely familiar i think i remember sharing every single intimacy It doesnt seem so strange to me that we barely entertained Even the politest of phrases But sometimes at night I conjure you up in my mind Are you where you wanted to be? Did you get there easily? Did i make a sharp left When you should have turned right? Are you whereyou wanted to be? Did you sell off all your gold Did you trade it in? Did you wait for love Or settle for somebody to hold? While I was busy Perfecting the art Of deflecting compliments I took it too far And i let a ripple run right through my heart Of battle stations we're building You and i just grew apart We grew apart While i decided To make everyone else happy i just put aside My foolish pride I guess I denied My own desire I was too busy pleasing To ever be pleased I forgot how to breathe Or question anything Or ask why? Am I? Am I where I wanted to be? Did i get here easily? Did I make a sacrifice? Did I take a sharp left When i should have turned right? Am I where i wanted to be? Can i sell off all of my gold? Can I trade it in? Will I wait for Love Or settle for somebody to hold I'd settle for somebody to hold now You know that ive been up and ive been down ive been picked up and spun around id do it all again if i could just have somebody to hold now I just need somebody to hold now Could somebody hold me now? I just want somebody to hold me now I'd do it all again

Вероятно ще се загуби по някакъв начин, затова съм тук, за да не позволя това да се случи!!!

2011-01-26T10:17:00.003+02:00

http://www.bgsviat.narod.ru/ Четете и се пазете! Трябва да се противопоставим с всички средства на това!!!

България! Няколко реда за това дали си струва да стоим в Югоизточната част Балканския полуостров

2009-08-18T21:17:00.013+03:00

Ще Ви споделя моето мнение, а Вие сами си правете изводите как да действате. Обичам си родината, наистина я обичам! НЕ си мислете друго! Просто искам да изразя болката си от това, че трябва да напусна тази прекрасна страна. Какво имам пред вид трябва? Защо трябва? Ами защото тук немога да реализирам дори 1/10 от мечтите си! Защото тук ме карат да се чувствам като говедо, а аз се мъча всячески да се почувствам като човек. Ето затова. Не зная дали и на Вас ви се е случвало да се събудите с отвращение, да се возите в градски транспорт с отвращение, да работите с отвращение и да се прибирате със същото отвращение, с което сте излезли сутринта. И така - до безкрай! Не е нормално! Съгласете се, не е нормално! Идиотщината продължава с това всяка вечер да ни обясняват по новините колко сме били зле във всяко отношение..... И това се съобщава като някакъв факт, който ние нещастниците , трябва да приемем безропотно! Ами няма да го приемем! Няма как да го приемем! Ако сме здраво мислещи,де.....Все повече и повече започвам да се съмнявам в това, наистина.... Какво да направя, като не мога да убедя никой към градивното, а всеки гледа разрухата на общия дом, наречен България, гледа и отмъква нещичко за себе си, да не се "мине", както се казва. Обичам безкрайните полета, обичам белите планини, обичам кристалните реки и бурното море!!!! Обичам всичко това, тук е сърцето ми, тук са и спомените ми! Няма как това да бъде изтрито от паметта ми! Не обичам, обаче да гледам измъчени, нещастни , опростели физиономии. Не обичам да гледам очи с гняв, не обичам да усещам върху себе си свирепото спокойствие на едно стадо. Стадо, което вече не вярва на никой пастир, а и няма пастир, който да го поведе към нещо добро. Българите сме революционери на маса. Докато едни се намъдруват, други се накрадат. И до кога така? То вече няма почти нищо за крадене. Останаха само душите ни...... Осъзнавам, че няма да ме посрещнат с хляб и сол, където и да отида. Осъзнавам, че хората са гадни и винаги ще гледат да потопят под водата този, който се опитва да изплува. Само, че ми омръзна да се чувствам чужденец в собствената си държава! Уморих се! Уморих се страшно много..... Уморих се да дойде това или следващото правителство, което щяло да ни оправи, но оправя само себе си..... И така 4, след 4 , след 4 години - животът си минава.....Все пак един живот живеем - тук и сега! Тук и сега трябва да живеем така, както искаме, а не както ни налагат. Имаше една песен, в която се пееше "Не е лесно, не е лесно у дома да се връщаш, да се връщаш бездомен...." Общо взето така се чувствам. Чувствам се като някакъв цветен герой в черно-бял филм. И всеки ден е без изход, и всеки ден се повтаря...... Престъпниците извършват престъпления, телешкият народ търпи и само се оплаква, без да направи каквото и да било. Може би няма капацитет за това? Аз лично за себе си , много с уморих.....Уморих се от всичко вече..... Жалко за миналото ни, жалко за природата, жалко за хората........

Хронизъм

2009-03-22T16:31:00.007+02:00

Какво е хронизмът? Сега, като попиша малко за това, ще разберете какво имам предвид. Сигурна съм, че на 100% всеки от нас се е сблъсквал с това нещо. Сега ще Ви попиша малко за моят поглед върху него. Впечатленията си започвам да придобивам още от юношеска възраст - ранна такава. Хронизъм има навсякъде около нас. Още от училище се вижда, че не всички сме равни. Още от там знаем, че няма равни условия, при би следвало всички да сме поставени. Винаги има някой по-умен, винаги има някой по-хитър. Да не говорим за хората с пари, които в държавните училища си личат само по дрехите и учебните материали.... Нямам наблюдения от частните училища обаче. Предполагам, че нещата са по-различни там. Щом едно дете бъде записано там (ще дам пример Италианският лицей) не стига таксата за всеки срок, ама трябва и спонсорство. Започва изнудването на родителите, които , ако са паралии - дават, но ако са се промъкнали случайно на такова място, сумите стават непосилни. "Училище за избрани" - от рано ни се втълпява. Защо избрани? Защото са деца на мутри (депутати). С какво са повече от нас, останалите? Следва Университетът. Мястото където аз считам, че можах да израстна свободомислещ човек и да разширя кръгозора си. Радвам се, че бях там, не съжалявам за нищо. Всичките ми грешки са ми послужили за нещо по-нататък в живота. По един или друг начин, наученото във всяка една работа (а аз смених много), ми помага да вървя напред. Винаги в следващата си работа правя по частица от това, което правих и в предишната. Сега съм на новата си стара работа, където все пак се надявам да се задържа, но по Божията воля може да се озова на друго място. А що се отнася до връзкарите и мамините/татините синчета и девойчета......Какво да Ви кажа? Те ще си живрукат на гърба на близките си до един момент, но тъй като не са научили от живота нищо друго , в един момент, когато облагите секнат, ще разберат какво да е се блъскаш в стените на лицемерието и завистта, за да си проправиш път нагоре и напред. Успех желая на всички!

М А Р Ш Р У Т К А

2008-06-21T21:52:00.006+03:00

Какво ли бихме правили без теб, маршрутке? Колко надежди и мечти си сбъднала? Ти самата си една мечта! Това да се кача в теб - още повече! Излизам сутрин с мисълта за теб, вечер след работа отново обземаш мислите ми. Часовникът показва 8 часа. Вече съм се запътила към мястото, където ще се срещнем. Чакам, чакам..... Ето те! Идва бавно, в далечината се белееш.... Сърцето ми потрепва от смесени чувства - радост, но и загриженост - дали ще успееш да ме приютиш, както си направила с 20 души и отгоре. Но, ето, че спираиш аз , отваряйки вратата, се качвам вътре, като подавам монетите, поздравила шофьора, без да очаквам същото замяна. Е, понякога го получавам. И така, приведена на една или друга страна, се опитвам да се добера до най-близката дръжка. Когато най-сетне успявам, успявам да хвърля поглед на околните. Не толкова, за да видя дали има някой познат, колкото да разбера как останалите понасят блъскането, внезапните спирания и тръгвания, наречени "пътуване с маршрутка". Резултатът от мнимото ми проучване не ме задоволява много, защото щом видя тъжните им в "най-добрия" случай безизразни лица на заобикалящите ме, веднага се сещам за индийския обществен транспорт. Само че там, за разлика от тук, след максималното натъпкване и висене от вратите и не малка част пътуващи върху превозното средство. Да не говорим за модерността на това чудо на техниката - километражът му се равнява на разстоянието от Земята до Луната и обратно, умножено по две. Всичко е изкъртено или в процес на изкъртване. А как карат шофьорите?!?! С едната ръка на волата, с другата на телефона.....Чат-пат се протягат през прозореца, за да поздравят колега или напсуват който им падне. О, за малко да забравя за музиката - чалгата!! но за нея ще пусна друга статия. Изобщо, возенето в тези метални кашони си представлява истинско изживяване не само за "местните", но и за "чужденците". Аз гледам да го избягвам и предпочитам да се "насладя" на говедарския транспорт, когато времето го позволява.... И за него ще пусна тема.

Любов, обич или просто навик?

2008-03-22T10:53:00.010+02:00

Какво е любовта? Някой знае ли? Дали е поредната търговска марка за Св. Валентин или пък е филмова пропаганда че да вървят пуканките с кола с две сламки? Изобщо, какво влагаме в думите:"Обичам те" или "Влюбен/а съм в теб?" Едно и също ли е обичта и любовта? Въпроси, въпроси....Всеки си отговаря сам за себе си. Важно е да си отговори сам за себе си! Иначе в какво се превръща животът? В безцелно пътуване във времето? В това да живееш, за да умреш? Не мисля! Мисля, че Любовта е най-великото "изобретение" на ума и сърцето, знаете ли защо? Ами защото тъкмо Любовта осмисля живота! Защото, ако не си обичал истински, никога е би усетил вкуса на горчивите сълзи, никога не би летял от щастието на сбъднатите мечти. Кака би разбрал какво и да жертваш живота си за някой друг? Как би избрал да го жертваш? Любовта има много измерения: - детска любов - родителска любов - съпружеска любов - животинска любов А може би става дума за обич? Как изобщо да ги разграничим? Поддават ли се на разграничение? Навремето бях чула от някъде думите " Аз не те обичам, а съм влюбен в теб!" Какво ли значеха за човека, който ги изговаряше? Какво имаше пред вид той? Аз лично не можах да си отговоря и до днес какво е да си влюбен и какво и да обичаш..... За мен влюбването е потапяне в Любовта. Потъване с душа, сърце и ум в една идея. В идеята човекът на мечтите ти да бъде до теб на всяка цена, всяка секунда, винаги..... Аз така разбирам фразата "да обичаш истински и безрезервно". Не да мислиш занапред. Не да мислиш за другите какво ще кажат или направят. Любовта не познава времето. Няма "минало", няма "бъдеще". Има само "сега". Тук и сега! Нищо друго. Точно Любовта е тази, която замъглява представите ни за реалността и ни потапя в един илюзорен свят на мечти. Там няма "не", няма " не става" или " не мога". Има само "искам". Искам, искам, искам...... Аз те обичам и искам да бъда само с теб! Искам да си винаги до мен. Искам, искам, искам....... Желанието не се поддава на дресировка и не спира пред никакви ограничения. Кака би могла тогава да се измери Любовта, като желанието е толкова силно? Понякога е опустошително, но това е силата на Любовта, нали? Тя ни разтърсва из основи, преобръщайки представите ни за заобикалящия свят. Преобръщайки представата ни за нас самите, помитайки всякакво желание за съпротива. Ние се предаваме в ръцете на натрапчива мисъл за обектна на чувствата ни. Не можем да избягаме от затвора в ума си. Колкото и да се опитваме да го залъжем с мимолетни илюзии. Винаги идва моментът, в който трябва да признаем, че сме победни. Победени от нея - Любовта! Започвам веднага да се питам: "как", "кога", "защо". Не намирам отговор на въпроса си и продължавам да вървя по пътя на тоталната преданост към човекът, завладял сърцето и мислите ми. Няма връщане назад. Не мога да се боря и не искам да се боря! Няма да се боря. Предпочитам да остана в най-сладкия плен на света, вместо да съм на свобода, защото свободата значи самота. Евангелистите ни учат, че имало 3 вида Любов: - първата била Любовта "ако". Тя била най-егоистична, защото държала винаги да получава нещо в замяна."Ако се грижиш добре за мен, ще ти се отплатя със същото"; "Ако ме караш да се чувствам добре винаги, ще те обичам" - но, питам се, тази Любов не е ли прекалено "скъпоструваща" и нямам пред вид пари. - другият вид Любов, казват сектантите, била Любовта "защото". Тя давала след като вече е взела. "Обичам те, защото си ум/е/н/а"; "Влюбен/а съм в твоето тяло"; "Харесва ми, че си успял/а в живота и ми караш да се чувствам сигур/е/н/а" - май и тази Любов е на принциа "танто за кукуригу". "Добре, де! Няма ли да ни говориш за чистата и безкористна Любов все пак, която не иска нищо в замяна", ще ме попитате и ще трябва да Ви отговоря. Само, че тук някой пастор ще Ви каже, че има Люов, каквато Ви тябва. Това според него е Любовта "Въпреки". Тя дава, без да очаква нещо в замяна. Не е сляпа за грешките ти, но въпреки тях ти прощава и с теб. Дали това е Любовта "завинаги"? До кога би търпяла твоите грешки? Църквата ни учи, че всепрощаватата Любов идва от Бог. Надявам се да е така, но няма да намесвам религията повече - ще пусна отделна статия за това. Мисълта ми беше за това как можем да определим Любовта, как можем да я измерим? А можем ли? Любовта не може да се измери. Не е картоф, че да кажеш: " аз те обичам 2 любови". Много смешно ми става някой като каже: " аз те обичам повече, отколкото ти - мен". Как така, бе, човек? Как го измери, че и ние, просите да се научим да си претегляме Любовта. Биолозите ще седнат да ни обясняват ой хормон на какво влизяел, от къде минавал, как мозъзкът реагирал и т.н. теории, глупости..... Аз знам, че обичам! Нищо друго не ме интересува! И дори един ден Любовта ми да остане несподелена, аз пак ще обичам! Защото Любовта ме кара да чувствам , че живея истински и не искам никога да ме напуска това чувство!

Работа в България

2008-01-14T18:55:00.001+02:00

Поводът за написването на тази статия е съвсем скорошното ми явяване на интервю за работа.Мислих, мислих и реших да споделя с Вас мнението ми за българския работодател, придаващ си важност в последните години. Провокира ме фактът, че желанията на някои работодатели изпреварват темповете на развитие на образованието.Какво имам пред вид?Ами сега ще разберете. Да вземе следния пример.Момиче отива на интервю.Как би следвало едно момиче да бъде облечено на интервюто?Прекалено разголено?Това би се тълкувало като несериозно отношение към работата и би подтикнало началството да я назначи предимно за секлецарка.Прекалено сдържано - дънки, маратонки, блуза или пък с костюм с риза?Ако е под 20-годишна възраст, е доста смешно.Ако ли е над 20 - може би е добра идея.Не знам, оставям на Вас да прецените. Преминавам към ІІ-рата част, която обикновено се състои във въпроси от сорта на "От къде сте?","Имате ли братя/сестри?","Какво сте завършили"....Не мога да разбера какво значение има за това как ще си върша работата дали имам сестра или съм едно дете?Трябва ли това да бъде психо тест дали ще се пречупя или нещо от сорта?Смятам, че това е доста глупава практика, защото в автобиографията всички тези неща ги пише така или иначе.Което пък от своя страна ми говори как изобщо ги четат тия CV-та, които им ги пращаме.Това може да се нарече ПЪРВИ МИНУС на българските работодатели. Кой е ВТОРИЯТ?Мисля, че прекалената първоначална взискателност към персонала.Естествено е, когато шефското тяло инвестира в даден човек в продължение на месеци, да очаква в последствие възвръщаемост на средствата.Но, съгласете се, че предварителни изисквания като 3-годишен опит, 4 чужди езици, компютърни програми (от най-различни области) са ..... твърде нереалистични.Особено, ако тези изисквания са отправени към току-що завършил образованието си студент или все още обучаващ се такъв. Разбирам, ако съответното безработно (гладно) лице кандидатства за позиция, близка до специалността му, да бъде привлечен с цел изцеждане на придобитите знания от фирмата, която го назначава.Обаче, ако той си няма хал хабер от това, за което го викат, нещата стават сложни.Казвам го от личен опит! Какво става, когато съответното момиче/момче бъдат назначени, след като са преминали през куп идиотски интервюта, на които са питани дали ще се женят или ще имат ли деца?Е, какво да става?В началото се напъва нещастникът пред началството да покаже, че го бива дори и в области, в които не е мислил, че го бива.Да кажем, че постига някакви задоволителни резултати (първите 6 месеца) и да кажем, че му е интересно това, което работи (1-вата година).Какво се случва след това? Тук идва ТРЕТИЕТ МИНУС на българския работодател.След година и половина работа във фирмата (,колкото и успшна да е тя) на бачкаторът започва леко да му писва.Отива с досада на работа.Не е ефективен при изпълението на поставените задачи.Чуди се защо с такова неже;ание се буди сутрин, къде отиде първоначалният хъс?Причините могат да бъдат следните: неиндексирана заплата спрямо инфлацията (пояснение за неикономисти - ако при назначаването ти си взимал 1000 лв. и след 1,5 години пак взимаш толкова); лошо или (в добрия случай) безхаберно отношение от страна на ръководството относно желанията на служителите; недаване на отпуски, когато са необходими; лоши условия на работа и т.н.Не мога да се сетя за всички гадории.Това са все неща, които дори и поотделно да се проявяват, правят престоя на работното място нетърпим.Ако пък се съчетаят 2 или повече от тях, не виждам смисъл който и да е да стои на такова място.Капакът на всичко това е монотонната, еднообразна работа, без развитие и перспектива.Ето от такива места българските работници трябва да бягат.Обаче като са на преклонна възраст, къде да отидат хората?На 99% от местата искат предимно млади хора.И възрастните подивват опашка, чакайки последния работен ден, след който ще се пенсионират и ще взимат жълти стотинки за дългогодишния си труд."Забавно"! На времето ни учеха, че парите не са мотиватор, а ние им се смеехме.Наистина е така , обаче!Парите са много важен фактор за удовлетворението на работещия, но отношението на шефа е основата, на която се градят взаимното разбирателство и просперитетът на фирмите.Само, че този факт се забравя доста често от българските работодатели.Те си мислят, че като действат на принципа "има и други гладни" ние винаги ще търпим .....Няма такова нещо, господа!Българите вече се ориентирахме към западни дестиниации и предпочитаме да мием чинии известно време, но после да работим малко от малко това, което искаме и да получаваме възнаграждение, което да стига не само за парното и тока, но и за спестяване, пътуване .....Не може да ни подхвърляте трохи, когато ние искаме хляб!Не може един човек да върши работата на 5-има, защото шефът, разбирате ли, не искал да назначава други хора.Не става! Като ще правите икономии, правете ги от вашите почивки и развлечения!Инвестирайте в персонала си и в материалната база, както лъжете, че правите, а не подкупвайте с тези пари(, изкарани от НАС!) разни некъдърни дупетати, които да гласуват закони за протекция.Няма как да се измъкнем от блатото иначе.Аз лично не виждам друг начин.

Здравейте!:>

2007-06-28T20:49:00.000+03:00

Това е моят блог.Тук ще публикувам разни щуротийки, които ми идват наум, както и снимки, които смятам, че биха Ви били интересни.Приятен престой в Moqt blog!!:>>>

НАМЕРЕНО В ИНТЕРНЕТ ОТКРОВЕНИЯТА (който го е писал, е бил доста влюбен!:))

2007-06-28T16:40:00.001+03:00

Може би се чудиш защо ти пиша това писмо,след като не поддържаме никакви отношения повече от година.Сигурно си мислиш,че ще искам да се заяждам с теб.Нищо подобно, нямам такова намерение. Искам просто да споделя с теб нещо,което крих в себе си толкова дълго време,че дойде моментът да го кажа.А как искам да върна времето назад и да можех да го кажа, когато щеше да промени историята…… Но,какво да се прави?Всички правим грешки,които подминаваме с мисълта,че те от само себе си ще се оправят…..Но не е така.Никога нещата не се оправят докато сами не ги оправим. Иска ми се да ти пиша за толкова много неща,но се сещам само за едно-болката.Болката от това,че те изгубих.Че те изгубих като приятел, като близък, като колега…..Позволих на егоизма и скапания ми характер да надделеят и съответно последиците не закъсняха.Е, научих се, че така не се прави, но късно!Прекалено късно….. Това,което искам да ти кажа е,че съм ти благодаря.Благодаря съм ти за всичко,което ми даде и направи за мен!Ти ме научи, че трябва да се радваме на всеки ден с любимите хора, защото може да ни е последен.Ти ме научи, че не трябва да съм максималист и да летя по неща, които не са за мен.Ти ме научи, че не трябва да съм човек на крайностите, а да балансирам в златната среда и да имам от всичко по малко.Благодаря ти за всичко! От както те срещнах,светът е с истинските си щрихи,които преди някак си ми се размиваха.Въздухът е по-остър, цветовете са по-ярки, виждам истинското отношение на хората към мен.За това също ти благодаря От както се появи в моя свят, чувствам, че емоциите ми са станали по-силни от всякога.Чувствам повече сила от всякога да вървя напред.Всъщност, ти никога не напусна сърцето ми, колкото и да се опитвах да те изтръгна от там. Нямах представа,че мога да обичам по този начин.Да, думата е ОБИЧАМ, макар, че и пред себе си не ми стиска да си го призная.Трябва да знаеш,че ми отне ужасно много време да го осъзная.Години!А годините си летят и никаква надежда няма за промяна в чувствата ми към теб. Умирам и се раждам всеки път,когато те видя!Умирам, защото знам,че малко или много имаше нещо между нас,което някак си пропиляхме.Раждам се, защото знам, че трябва да оставя миналото зад гърба си и да продължа напред. Затова искам да замина! Да се махна!Не мога да понеса да бъда в един град с теб, а да не те виждам.Не мога да понеса да бъда близо до теб, без да мога да ти говоря, без да мога да те докосвам.Светът ми се вижда тесен, или поне моят град, в който живееш ти ми се вижда тесен, като знам, че си наоколо. И сега, ако все пак четеш това писмо, ще знам, че знаеш какво чувствам и ще ми олекне. Ако пък е захвърлено в кошчето,то болката ми си остава тайна и никой няма да знае за нея. Благодаря на Бога, че те има и, че те срещнах!Било е писано просто.Знаеш ли как е старото име на улицата, която минава зад моя блок? Точно същото като твоята улица в твоя роден град!!! Е, за първи път като го видях на картата бях в шок.Не можех да повярвам на очите си.Това беше моментът, в който разбрах, че е било писано да те срещна, но защо не беше писано да сме заедно, така и не разбрах…... Моля се да намериш щастието, което заслужаваш, защото въпреки всичко, мисълта за теб сгрява кръвта ми, когато ми е студено.Веселите моменти, които сме имали двамата в някога ме ободряват, когато ми е тъжно. Помня,че веднъж в чата ти ми каза: ”Един ден пак ще се срещнем.Ще видиш.” И, знаеш ли?Тогава не ти вярвах, но сега – да.Знам със сигурност, че ще се срещнем пак някой ден и нещата няма да са толкова сложни, колкото си ги направихме.Ако не е на тоя свят, ще е на оня, нали така? Това исках да ти споделя.Исках просто да споделя болката си с най-близкия човек, който макар да не е бил на моето мнение, винаги ме е разбирал и ме е подкрепял в трудни моменти. Желая ти само щастие!

Мобилни телефони

2007-06-28T12:26:00.002+03:00

Тук са поместени снимки и характеристики на телефоните,които ми харесват и, които бих си взела.Класирала съм ги по ред на желанията и марките. Ще започна с Nokia, защото е любимата ми марка. 1.Да разгледаме първо телефонът с най-висок клас и функционалност N95: [img=http://mobilebulgaria.com/mobiles/view.php?id=1196&sub=gallery[/img]

Екскурзии

2007-06-28T12:26:00.001+03:00

Няма въведена информация.

Времето

2007-06-28T12:25:00.000+03:00

Тук сложих малко информация относно всички видове време.:>>

Утре Наш Става Светът ! ! !

2007-06-28T12:03:00.000+03:00

Нека Ви разкажа за моето 5-годишно преживяване в най-големия икономически университет в България.Няма да се спирам случки семестър по семестър, само ще нахвърлям основните неща, които ми направиха впечатление. Ще започна с обстановката.За първи път като влязох в УНСС бях шокирана от много врати в сградата, макар да идвах от голямо училище.Даже преди кандидатстудентския си изпит се изгубих в търсене на стаята....За разлика от Софийския Университет, където светилната е по-проглушена и някак си, обстановката е по-академична, в УНСС е малко като в средните школа.Даже стаите им (с изключение на 2005,2006,2009)приличат на гимназиалните.Само, дето се учат по-сложни неща.Доста инфантилни същества се разхождат там, определено.Но пък , от друга страна е добре, защото не чувстваш как остаряваш.Сега, когато вече съм завършила и нямам повече работа там, се чувствам на 100 години....Но, какво да се прави? Остаряваме и помъдряваме (дали?). Другото, което ми хареса е желанието на преподавателите да ни налеят нещо в главите,които тогава (и винаги май)са били отнесени към други занимания.Разбира се, имаше и такива, които идваха, зада си измрънкат поредния куп хартия и не им пукаше дали пишем и слушаме.Но като цяло, повечето си държаха на материята и се стремяха дори чрез вицове да ни я направят по-интересна.Бисерите вече съм ги качила в дир-а.Можете да ги видите. Какво да кажа друго?Май обхванах по-голямата част от нещата, които могат да се кажат за този Университет.Да се оплаквам от неуредиците, свързани с организацията на Университета, няма смисъл.Системата е мудна навсякъде и няма оправия от вън, а от вътре!Като казвам от вътре имам пред преди всичко ръководството, а не толкова самите студенти.От тях почти нищо не зависи и ги слагам към "външния" фактор. Разбира се, трябва да спомена и колегите си.Ще кажа няколко думи за тях.Имена няма да споменавам, няма нужда.:>>> Като цяло колегите ми бяха печени и имахме много весели моменти с тях, които ще ми останат хубав спомен от студентските години.Имаше, естествено и такива, които не знаеха защо са влезли да учат и как трябва да учат, но с течение на времето останалите групички, които се бяхме оформили, някак си ги изолирахме, и те си направиха един собствен кръг на шляещите се студенти или по-скоро мотаещи се.Мотльовци+студенти=Мутенти.Нов лаф! Та тези мутенти си взимаха редовно изпитите без никакво четене и, разбира се мутентките - с по-големи цепки и деколтета.Е,както във всеки университет и в УНСС се въртяха пари(най-вероятно още се въртят), може би по този начин тъпаците си взимат изпитите.....Но както и да е.Те губят! Най-общо в едно изречение студентските години ми помогнаха да съзрея за много неща.Радвам се,че влязох в Университета за Национално и Световно Стопанство.Там научих много неща и обогатих културата си,намерих приятели,с които се надявам да се виждаме и занапраед. Ако искате да вървите напред в живота и да формирате мислене, трябва да минете през Университет, без значение кой точно.Изберете си!Важното е да е реномиран и легитимен.Желая ви успех!